Имало едно време един научен институт на име Х.

Всеки работен ден към този научен институт се запътваха господа и дами в костюми, ризи и тук-таме някоя синя мантия. След като влезеха в научния институт, господата и дамите се впускаха в....дълбока научна дейност? Писане на статии? Провеждане на научни експерименти?

Не, отново не познахте. Впускаха се в приготовлението на софри! И целодневно ядене, пиене, чоплене на злобневни теми, изсмукване на теми за разговор от пръстите на ръцете, краката и в краен случай – от крайниците на съседа...

Сигурно сте малко учудени – кой, аджеба, финансира подобно...паразитиране?

Ами, софрите биваха приготвени от дамите – общо взето чертожнички със заплата около 350 лв. (днешни пари), които явно си плащаха, за да “работят”.

Толкова за “работните рефлекси” в институт Х.

            Един ден на Високо-научния-съвет беше решено да се направи опитно поле. "Това е добра стъпка", ще кажете вие. Но изграждането на опитно поле се състоеше в обезлесяването на около 6 дка черешова гора. Ето как изглежда бъдещото опитното поле сега: 

А ето как ще изглежда опитното поле “в действие” след 2-3 месеца:

Забравих да спомена, че преди 4-5 години, Високо-научният-съвет предприе една подобна стъпка за създаване на “опитно поле”. Резултатът може да видите на втората снимка. Както забелязвате, в момента там се провежда научен експеримент – “Как реагират бурените, растящи на територията на Република България на Глобалното Затопляне”. Опитът се провежда чрез непосредствени наблюдения от тип “дзверя се”, резултатите от които се вписват в присъствената книга чрез подпис, удостоверяващ научната дейност (“дзверенето”).

И нека по-бързо приключим тази приказка, защото ми се догади. 

Кога научните институции се превърнаха в паразити?

Паразитът винаги е съществувал в този си вид. Най-явното доказателство за това е фактът, че във Високо-научните-съвети, определящи съдбата на съответните им институти влизат само “научни дейци” ранг от “хабилитиран” нагоре. Това са хора 50+ (поне в института на име Х). Хора, носещи отдавна формиран “работен рефлекс”, ценности, мухъл.

За отбелязване все пак е, че Преди (1989) е съществувало по-голямо държавно финансиране на паразита и формални изисквания към него. И тогава е изглеждало чаровно паразитното хитруване, измъкването, уговорките за писане на статии тип “Ти в моята, аз в твоята”, черпните, взимането на докторантури чрез редовно пиянстване с рецензента и т.н., докато Сега всичко това изглежда някак...нередно. Изглежда грозно да виждаш как паразита се самоизяжда. Да виждаш как паразита изяжда добрите си части, за да продължи да поддържа илюзията, че функционира.

Толкова за (де)Градивната "научна" мисъл.

 

 

 

На колко си години? Все едно ми описваш институт от средата на 80те :))) И защо не мога да гласувам за блога ти?

на 21. Описала съм институтът, в който работи баща ми :Р. Не можеш да гласуваш за блога ми, защото премахнах опцията. Премахнах я, защото започнах да страдам от "блогов кариеризъм", а това не е хубаво нещо и следователно - исках да го изкореня колкото се може по-бързо. Искам да пиша само за удоволствие, искам да чета само за удоволствие. Не желая тази натрапвана от създателите на блог.бг реалност, наречена рейтинг, гласове, популярност и прочие да променя мотивите ми за писане и за четене.

Когато човек не знае на кого чете нещата и за кого гласува и в добавка, ако е леко параноичен, започва да си мисли, че пишещият е наето лице, чиято цел е да насочва общественото мнение в някаква посока. В тези времена трябва да бъдем предпазливи. Много по-удобно е да знаеш кой е писал текста. Какъв тип човек е.

поздрави:

Сякаш прочетох книжка, която свърши бързо...

artanis: не се бях замисляла за тази гледна точка...но мисля, че наетите лица би следвало да бъдат в много по-мощни медии като радио, телевизия, преса с гарантиран рейтинг хиляди човека на ден, а не блогчета като моя с има-няма 60-70 човека на ден. :) Не е икономически изгодно.

buket: и по-добре, че свърши бързо. Ти сигурно не си много в тоя бранш, ама си е трагично да ставаш свидетел на такива примитивни "научни" мисли.

Радио, телевизия и преса отдавна са под контрола на правителството. Блоговете са последното място, където човек може да говори свободно. Никой не казва, че е икономически изгодно, ефективно, лесно или рационално.

поздрави:

Имах вземане-даване с кадър от един такъв институт.

Формално кадърът е на трудов договор с този институт и взима от там някакви да речем 300 лева заплата.

Реално кадърът ми предлага да извърши за мен една услуга срещу сравнително високо заплащане.

Аз леко се противя обладана от следните мисли:

- ако е кадърен що не е забегнал во странство?
- има ли нормален човек дето ще седи в този мавзолей за тия мизерни пари и какво може да се очаква от подобна персона..

Но все пак решава да пита - "Що щеш ти тука?"

Оказва се, че ТУК му вървят осигуровките, ползва напълно безплатно офисите на сградата заедно с телефоните, интернета, тока и водата ( абе знаеш ли какви са наемите за офиси в София???); визитката добре го котира сред чинопочитащи чужденци и провинциаисти, които много се кефят че работят с д-р/проф./доц. еди кой си.

Така че животът в мухъла оказва се има някои изключителни изгоди и от договорът с мен д-р/проф./доц. спечели две годишни заплати за 3 месеца не особено натоварващ труд.

drona: разбирам, че има и странични облаги от формалната длъжност...всъщност аз не отричам представките д-р, доц., проф...но не смятам, че мнозинството се държат достойно или на интелектуалното ниво, което професията им изисква (поне съдейки по решенията на научните съвети).
Доколкото съм слушала баща ми, навремето да бъдеш научен работник е било доста привлекателно за намааните партийни членове от селата, които по линия на Партията са получавали сериозно кариерно рамо. Техният манталитет се е внедрил твърде много, за съжаление....

Богоизбрания: да, не е само при нас, но на нашите плещи лежи проблема.

Луд изяжда и два зелника стига да има кой да им ги даде.