Искам да се скрия в шкафчето на стаята ми и да се занимавам цял ден с джунджурийки от шести клас, със значки и баджове от гимназията, с плакати на любими певци, със забележки “Без домашно”, с нереализирали кариерите си болнични бележки “ОВИ”, с цветни химикали.

Искам да се обвия като пашкул с непромукаемата материя на “не тук, не сега” и да вървя, без да могат да ме видят, дори.

Искам да бъда в главичката на котето ми и да сънувам тия нейни бързи сънища, в които мускулчетата и трепкат, мустачките и мърдат, а ноктите се показват от време на време.

Искам да бъда в нощната лампа и да гледам хода на електронните светулки.

Искам да седя на стрелката на минутите на часовника ми с двата пингвина и да се возя на въртележката на времето.

Искам да седя в тон-колоните ми и музиката ми да минава през мен.

Само не искам да съм вън.

Why?

надробих една каша, дето не е типична за мен и...не знаех как да се измъкна от нея

Успя ли?

няма как, но започнах да я приемам по-нормално...трябва време да се пречистя психически

това ще помогне ли поне мъъъничко: http://www1.istockphoto.com/file_thumbview_approve/3162301/2/istockphoto_3162301_sun_over_sea.jpg

:-)

помага, благодаря :)

така ми действа прекрасният Университет! :D

е, не визирах точно уни-то :Р Не разбирам негативизма ти, все пак си в Студентския съвет на този университет...длъжен си да се грижиш за авторитета му. Мен пък си ме кефи.