Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2007 20:38 - За шопинг терапията и произтичащите от нея въпроси
Автор: jenseits Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1991 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 16.12.2007 20:43


“Пазаруването като терапия - Всеизвестен е фактът, че ходенето на пазар е най-добрият начин за справяне със стреса. За да съчетаете полезното с приятното, отидете на пазар като анти-стрес...” 

Днес реших и аз да се възползвам от шопинг терапията, пък дано поотпусна малко парата...Прилежно си записах на листче няколко бленувани артикула и образно казано, отидох да оптимизирам потребителската си целева функция из магазините.  Ако трябва да съм честна, тази оптимизация си изисква някакъв вид тренинг, тъй като твърде скоро погледът ми почна да се премрежва на лилави петна (последната модна и явно лилава вълна), паметта ми започна да отказва мислено ксерокопиране на видените стоки и единствена шопинг-опора се оказа листчето в ръката ми. Не след дълго се чувствах като лумпен, който неуспешно попива вътрешността на магазина с невиждащ празен поглед и междувременно се блъска в хората в опита си да открие някакво съответствие между магазинните артикули и тези в листчето си.       По стечение на обстоятелствата точно в момента чета една книга за първите заселници в САЩ и това някак ме наведе на по-драматични мисли, внасяйки мрачни и още по-лилави краски в съзнанието ми:   “Ранните заселници заграбвали земи, от които нито имали нужда, нито можели да обработват..... Не минало много време, и цялата земя по голите баири край Кинг Сити и Сан Ардо била разпределена, хълмовете се изпъстрили с дрипави ферми, из които хората с всички сили се мъчили да изчоплят по някой залък от плитката камениста почва. Също като койотите, те живеели разумно, близо до отчаянието, от нищожни доходи.Пристигнали тук без средства, без никакви съоръжения и сечива, без кредити, те нямали ни най-малка представа за новата земя, нито пък знаели как да я използвуват. Не зная какво ги е тласнало към това – божествена глупост или велика вяра. Подобни авантюри отдавна вече не се предприемат в света. Семействата им оцелели и се увеличили....” Дж. Стайнбек, “На изток от рая”   Знаете ли кое ми е най-странно? Че тези хора са били мечтатели и целият им труден живот е бил изпълнен с вяра, оптимизъм, което личи и по факта, че са оцелели, че са се увеличили. Ако ние атакуваме стреса чрез “шопинг терапия”, те са атакували стреса чрез къртовски труд – работа, работа и пак работа. Леността, мързелът са се смятали за грехопадение. Вярата, оптимизмът, здравият дух на тези така далечни люде определено не са били свързани с материалното им състояние, а с някаква представа за бъдещето, някаква фикция, към която са се стремяли с всяка копка на нивата и с всяко ставане преди зората. За какво си мислим, когато отваряме очи сутрин? Дали шопинг терапията е нещо, което може да осмисли отварянето на очите ни? Тъй като се получава, че работата е досадното, стресиращо нещо, а консумацията - хубавото, отпускащо нещо. Да, вярно, ние сме в съвсем различни етапи на обществено развитие – те са били основоположници, съзидатели, а ние, българите.... Хм, всъщност, ние в какъв етап сме в момента? И каква е нашата опора? Колко далеч сме от това да сме от основоположническата роля, всъщност? Дали етапът на консумирането и лежането върху ерата на съзиданието е настоящият за нас, българите, или се опитваме малко да попрескочим няколко етапа на общесвена еволюция? Докъде ще доведе това ни поведение? Ще се стопим ли, ще се множим ли като народ?


Тагове:   шопинг,


Гласувай:
1



1. eien - Добър въпрос, на който днешната преса дава
17.12.2007 10:39
еднозначен отговор!
цитирай
2. jenseits - струва ми се, че съществените въ...
18.12.2007 09:01
струва ми се, че съществените въпроси не биха могли да намерят отговор в пресата...или поне аз не съм попаднала на съответния брой периодика :Р
цитирай
3. anlov - Така е, за съжаление. Националните ...
19.12.2007 08:29
Така е, за съжаление. Националните ни идеали от Възраждането се изродиха в някаква форма на скотско оцеляване и в плитка консуматорщина. Сега бляна на голяма част от българите е "едно Ферари с цвят червен"... че даже и "сто Мерцедеса да имаш и сто години да ги караш". А най-голямото ни забавление са кръчмарските чревоугажданици и разпивки, където този рефрен се обогатява с чалгаджийското ни песенно самопризнание, че "всичките мечти са ни в зелено, в зелено"...

И не само, че ние го правим, ами с някаква безумна гордост така възпитаваме и децата си.

На това опошляване, аз мисля, че трябва да противопоставим християнските ценности и идеали. Просто от тях досега нищо по-стойностно не е било измислено. Инъче е лесно обяснимо защо човек - като няма благородна цел пред себе си, постепенно започва да губи човешкия си облик. Не сме създадени, за да живеем само и единствено в най-долната част от "пирамидата на Маслоу".
цитирай
4. jenseits - Anlov, ако трябва да съм честна, аз ...
23.12.2007 20:26
Anlov, ако трябва да съм честна, аз не мога да обхвана темата. Нямам някаква обща представа защо вървим така главоломно надолу. Констатациите и описанието на средата, очевидно не са достатъчни нито на мен, нито на теб.
В един момент смятам, че се дължи на кризисните години след 1989, когато голяма част от татковците и майките са били на ръба на оцеляването и просто са сложили ударението на материалното и сега не могат да променят този state of mind.
Друг път си мисля, че поражданата от комунизма утопична заблуда, че държавата ти поема всички грижи се е отразила и на пасивното отношение към децата ти....поне у по-лековатите личности. Важното е да си гледаш кефа, да отидеш на море и да напазаруваш от Корекома по празници. Вглеждането в детската душа на отрочето, дълбоката емоционална връзка нито е била насърчавана (пък и помисли си - колко български филми от това време показват такава връзка родител-дете?), нито е била типична....
Душа, оставена на произвола на съдбата, ненапътствана от разумен възрастен, обикновено потъва в леност, не е ли така? А нима материализмът не е стремеж към благоденствие, щастие по един общо взето ленив и лесен начин?
Не знам какво да мисля, доста съм объркана...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jenseits
Категория: Изкуство
Прочетен: 79820
Постинги: 27
Коментари: 164
Гласове: 794
Архив