Колкото повече наблюдавам, толкова повече ме изумява това отношение към живота...Има хора, които наистина не преживяват ставащото около тях, то не докосва личността им. Странно ми се вижда да приемеш живота откъм външните му дадености – хора минават и заминават през живота ми, пътят към работата ми е с плочки, пътувам с автобус 42, който почти винаги е претъпкан...всичко това е малка част от действителността. Това е битовата страна на реалността. Примерно автобусът...помните ли колко пъти сме се взирали в далечината, търсейки раздалечените му очи? Колко сме се радвали да го видим да се появява от завоя, гмурвайки се в нашата улица като величествен кит? Как самоотвержено отваря пастта си, прибирайки толкова много хора, че сигурно му се гади на моменти? Е, нима това е автобусът, с който пътувам и „който почти винаги е претъпкан”?  Знам, не е лесно да се различат нюансите на живота, толкова често се препъваме в спадналото ни настроение и липсата на хъс за живот. Но да консумираш живота....да възприемаш само битовата му страна, някак е прекалено висока цена за душевното спокойствие... Най-много ме изумява консумирането на хора. Абсолютната неспособност да възприемеш другите хора. Просто ги приемаш и тях като статична даденост. Не ги чуваш. Стимулираш вслушване, само когато имаш пряк интерес от това, когато пътищата ви принудително се пресекат, така да се каже. Няма значение какви са, защото ти ги консумираш, тоест предъвкваш душевността им през собствената си ограниченост и предразсъдъци. Дали са остроумни или плиткоумни, дали са чувствителни или не, дали са интелигентни или простовати...абе, няма абсолютно никакво значение, защото в очите ти са почти еднакви, просто си имат някакви подвидове, с които си обясняваш особеностите в поведението им. Ако не можеш да си обясниш нещо в тях, лепваш им някой душевен порок. Не знам може да се почувства щастлив подобен човек, но искрено си пожелавам да не ставам такава.

И аз си го пожелавам същото, макар че само пожеланието, явно, няма да ми е достатъчно.

никога няма да станете такава!
Поздрави!

в този блог редовно се случва това с консумирането на хора. Даже по-лошо - уптребяването им, преди да бъдат изконсумирани.
Иначе откъде са всичките тези вопли в стихотворна форма? Пинг-понг на употребеностите. А на тези, които го правят явно им доставя удоволствие, а дали са щастливи е съвсем отделен въпрос. По-скоро едва ли.
Мисли си за по-весели неща по празниците! :)

anlov: ахъм, трябва и активна воля...оптимизъм, хуманизъм също...

eien: била съм и от двете страни - и консумирана, и консуматор. Не е трудно да стана второто, за съжаление... може би и в момента съм и двете едновременно, но просто ме е страх да се поразровя по-дълбоко в себе си. Колко ли мои предразсъдъци няма да мога да открия..

cindy: не съм се замисляла от тази гледна точка. Благодаря. Весели празници :)