"По всичко изглежда, той съзнателно е пожертвувал живота си. Не само своя, но и на младата си жена. Да, напълно съзнателно.Държал е в ръцете си и живота, и смъртта. И любовта, и достойнството. Колкото и да е била силна любовта, той е пре...

"- Ти луда ли си? Кой ще ми повярва? Та нали в най-добрия случай ще ми се изсмеят в очите. Или пък направо ще ме изпратят в психиатрията?
- И какво от това? - запита тя.
Гласът и звучеше съвсем спокойно, но аз вътрешно потреперах.

Публикувам обръщението  на учителите от моето основно училище. То е от 25.09.2007.
"Ние, стачкуващите учители от 33 ОУ, се обръщаме към цялата колегия, както и към българската общественост. Нашите искания са продиктувани от факта, че от г...

Ако съществува книга такава,
в която пише какво ще се случва,
тогава описана съм вече,

Реших да посветя този постинг на един от любимите ми писатели – Павел Вежинов.
Всичко, което съм чела от него е написано с толкова доброта и човечност, с такава толерантност. Наистина прекрасен човек. С чисто и непокварено въобра...

Напоследък започнах да си задавам въпроса дали в малка страна като нашата е възможно да се извършва мащабна и професионална творческа работа. Доскоро бях твърдо убедена, че може. Затова и реших да започна работа в един доста творчески, н...

Имало едно време един научен институт на име Х.
Всеки работен ден към този научен институт се запътваха господа и дами в костюми, ризи и тук-таме някоя синя мантия. След като влезеха в научния институт, господата и дамите се впускаха в...

Душата ти мята се непокорно
и мечтае, и мечтае на пук.
Знаеш си, животът не дава шанс повторно,

Ето я и моята малка гордост (за тази вечер):
www.jenseits.hit.bg
Ще ми е интересно коя снимка, снимки ви допадат най-много. Имената са на най-горния ред :)

По повод предишния ми постинг се замислих, че ние гледаме на градушката като на някаква природна атракция, която ни се праща от провидението, за да ни покаже колко сме малки. Но мисля, че Пейо Яворов най-добре описва какво още може да зн...

Около 17 часа небето притъмня и десетки лястовички започнаха да кръжат около прозорците на къщата ми. 

Бях изумена. Отварям прозореца и лястовичетата са на една педя от мен, толкова подплашени от нещо много по-страшно от мен. Много странно!

         Искам да напиша няколко реда за един приятел, който заминава да учи в чужбина с мисълта, че не желае да се връща.
И с когото от толкова пъти вземане на последно здрасти, май не си взехме последно чао както трябва. Мда, щото бе...